КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЕВРО-БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИСТ

КОНСТАНТИН ГЪЛЪБОВ – ЕВРО-БЪЛГАРСКИЯТ МОДЕРНИСТ

Наташа Крумова-Христемова

91 Немска езикова гимназия „Проф. Константин Гълъбов“ – София

KONSTANTIN GALABOV – THE EURO-BULGARIAN MODERNIST

Natasha Krumova-Hristemova

91 German language school “Prof. Konstantin Galabov” – Sofia

The article considers the figure of Prof. Dr. Konstantin Galabov as one of the leading Euro-Bulgarian modernists of the 20^th century, his role in the formation of the Sagittarius literary circle, his versatile scholarly and cultural activity, through which native art is greatly Europeanized. Although lonely in the Bulgarian cultural context, in his work they are organically connected in a traditional and modern, native and foreign. Comparisons are made with the new trends in the 21^st century, where the native, the modern, the European are viewed in the context of the dynamic processes of globalized information on the Internet and the trends of education and culture in the European Union. Although living in the 20^th century, in his theoretical articles, Konstantin Galabov shows to the world how, following the spirit of the national tradition, he can be theorized on the peculiar „modern peculiarities“ of the Bulgarian intellectual who saw the future trends in the 21^st century.

Key words: European-Bulgarian modernist in the 20^th century – Prof. Dr. Konstantin Galabov, Sagittarius literary circle, Europeanization of native art, globalized information on the Web, a kind of „modern curiosity“ of the Bulgarian intellectual

Ще започна своето изложение с едно твърдение на Константин Гълъбов, което е изказано през 1926 г.: „изкуството е длъжно да бъде национално и все пак общочовешко […] В досегашното си изолирано положение ние не бива да останем, защото рискуваме да загинем като народ. Трябва да оглъбим националните си културни прояви до степента на общочовешкото, ако искаме да придобием международно значение“ (Гълъбов 1926а). Евро-българският модернист К. Гълъбов живее и твори през ХХ век и още тогава е разбрал с финия си изследователски усет, че родното изкуство не може да остане откъснато от европейското, от това на културата на общочовешките търсения в глобалния свят. Както посочва за него Кирил Кръстев, „В сините му славянски очи проблясваше демоничен пламък за култура и културно месианство. Той беше от малкото българи, органично обладани от културен патос, резюмиращ възрожденските и съвременните ни духовни устреми“ (Кръстев 2019: 128). С целия си житейски и творчески път проф. д-р К. Гълъбов демонстрира своите безспорни качества на учен, филолог, литературен критик, писател, публицист, преводач, редактор, учител, есеист, при когото сякаш органично са свързани в едно традиционно и модерно, родно и чуждо, за да бъде наречен не без основание от К. Кръстев в неговите спомени: „активен български културтрегер […] наведнъж патриархално-натурален и поевропейчен перущянин“ (Кръстев 2019: 129). Получил образованието си в Германия (Гьотинтен и Кил), в дòсега си с немската култура и литература К. Гълъбов не само донася в България своите натрупани знания, но и осъзнава нуждата от осъществяването на културен мост между чуждото и родното. Написал редица съчинения на немски език върху творчеството на Гьоте, Лесинг, Шилер, Шпенглер и Хайне, научни трудове в областта на немската граматика, евро-българският модернист Гълъбов прозира нуждата от създаване на Катедра по германистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“, за да осъществи един широк хоризонт за действие и мислене на бъдещите поколения, които трябва да се интегрират в света, когато той все още е бил отдалечен от технологиите на нашата съвременност.

Ако се позовем по мнението на Маклуън, че ХХ век е векът на електрическите медии като радио, телефон, телевизия и др., свързани с линейното мислене на човека и четенето на информация от хартиен носител, то днес, XXI век, Гутенберговото време[1] вече отстъпва сериозно пред дигитализирането на света, а това, както посочва Маклуън, ще доведе до „технологическата симулация на съзнанието, когато творческият процес на познание ще обгърне, колективно и корпоративно, цялото човешко общество“ (Маклуън 1964: 5). В същата книга (известна с по-разпространеното си име „Да познаем медиите“) той посочва, че: „Средството е съобщение“, което се е превърнало в крилата фраза за трансформациите в човешкия свят под въздействието на електронните масмедии. Няколко години по-рано (1962) в книгата си „Галактиката на Гутенберг“ Маклуън за първи път използва понятието „глобалното село“ (the global village)[2], за да обясни, че електронната взаимосвързаност, т.е. мрежата от електронни комуникационни връзки, пресъздава света като едно глобално село. Това „свиване“ на света чрез средствата за масово осведомяване (осъществявано най-вече чрез интернет) всъщност го прави глобален за всички, които имат достъпа до тази съвременна форма на комуникация.

Прозрял сякаш бъдещите тенденции, К. Гълъбов, като един модерно мислещ човек, посочва:

„Ние трябва да оглъбим културните си прояви до степента на общочовешкото и пътят за това е по-голямо приобщаване към ценностите на Запада, чиято култура е културата на цялото човечество, защото доминира над всички останали култури, защото, где повече, где по-малко, е успяла да им се наложи. Целият ни живот трябва да се превъплъти и приеме съдържанията и формите на западния, като ги обагри със своето, българското, от което трябва да запазим само несъмнено ценното. Нататък вървим!“ (подч.а., К. Г.) (Гълъбов 1926а)

Радеейки за българското, но и осъзнал необходимостта от приобщаване към европейските тенденции в литературата и в изкуството като цяло, К. Гълъбов се проявява като един от духовните ментори при формирането на литературния кръг „Стрелец“. Още в публикуваната на 1 октомври през 1926 г. статия „Към младежта“ (Гълъбов 1926) ясно се заявява културно-естетическата концепция и стратегия на новия литературен кръг: „Ние сме за една родна литература, приобщена с ценностите на Запада, изникнала под западно влияние. Подвиг е да помириш родното с чуждото - източното със западното. – Кой ще бъде творецът, който ще извърши този подвиг? Той може би още не е роден. Само желанието да се извърши подвига е на лице.“ И макар идеите за европеизиране на българската литература да не са нови, тъй като още д-р Кръстьо Кръстев и Пенчо Славейков подемат темата за оттласкване от традиционното и въвеждане на новото, модерното, с универсално звучене изкуство, проповядвани от творците в литературния кръг „Мисъл“, то, както посочва Александър Йорданов в монографията си за К. Гълъбов „Самотен и достоен“ „Стрелците“ следват духа на националната традиция, която често теоретизира върху своята модерна своечуждост“ (Йорданов 2012: 210).

Амбициозният интелектуален проект на творците от кръга „Стрелец“ днес сякаш е в съзвучие с модерните фрази, превърнали се в словесни клишета за „българската евроинтеграция“, „глобализирания свят, към който трябва да се приобщи и България“ и други подобни пропагандни езикови индикатори, чрез които и ние припознаваме своето развитие, което уж не е изостанало от европейското. Разбира се, не трябва да забравяме, че днес приоритетното общуване се реализира основно чрез интернет, макар че имаме вестници, списания, книги, радио, телевизия, чрез които също се осъществява обмен на информация, също киното и театърът продължават да са форми на изкуството за удовлетворяване на естетическите потребности на човека. Във времето на К. Гълъбов този обмен се е реализирал основно чрез писаното слово, метафорично казано, в „магичното говорене“ в тесните кръгове на интелектуалните срещи на културтрегерите. Затова все още силно звучат Константин-Гълъбовите думи: „Ние искаме да бъдем писателите на новото време: българи и все пак европейци. Българинът трябва да се европеизира, без да изгуби ценното, което той крие в себе си като народна единица, със свой особен облик“ (Гълъбов 1926). Предизвикателството за всеки хуманитарист днес, а и в миналото, е, че който се е докоснал до полифонията от смисли, трупани от мислители векове наред, не може да остане безразличен към нейната загуба.

В програмната статия „Към младежта“, чийто автор е самият К. Гълъбов, макар и подписана от името на „Стрелец“, той категорично заявява именно тези възгледи за ролята на изкуството, а в частност на литературата, че: „Ние искаме по-голямо приобщаване с културните ценности на запада и подрастващото поколение ще ни подкрепи. Тази наша изповед е пред младежта, на която ние разчитаме главно“ (Гълъбов 1926). Деликатно и не по силите на всеки творец, литературен критик и интелектуален стратег е да „преведе“ тази многозначност до съзнанието на идните поколения, а още по-трудно би било това за хората, родени в интернет обществото. Днес категорично можем да кажем, че Мрежата глобализира информацията, научните открития, иновациите и културата, но тя все още е невъзможна без останалите средства за комуникация. Подобно на централната нервна система в човешкия мозък, Мрежата създава комуникационни системи, свързващи ВСЕКИ с ВСЯКОГО независимо от неговия ХРОНОС и ТОПОС в света. В съвременния XXI в. ние живеем в един свят, където комуникацията на отделните хора в Мрежата напомня на общуванията, които имат те като тълпа, ако въведем социологическата семантика на думата „тълпа“.

В статията си „Нашата култура и най-новата ни литература“ (Гълъбов 1927) К. Гълъбов излага релевантни възгледи: „Културите на отделните народи носят свой особен отпечатък, отличават се една от друга и все пак имат много общо помежду си, представят от себе си части на едно голямо цяло: общочовешката култура. Единението се постига чрез заемката на културните ценности, които народите си предават помежду си“. Може би днес контекстуализациите в българската литературна критика да са все така тенденциозно ориентирани към модерното, разбирано като европейско, но и във времето, в което се формира литературният кръг „Стрелец“, както посочва Ал. Йорданов, „[този кръг] впечатлява с многостранността на интересите и художествените търсения на своите членове. Налице е не само жанрово и стилово многообразие, но и сблъсък на идеи, независимо от манифестирането на общата идея за европеизирането на литературата чрез преоткриването на родното“ (подч.а., А. Й.) (Йорданов 2012: 214–215). Въпреки че е сред водещите интелектуалци през ХХ в. в България, културната деятелност и творчество на К. Гълъбов остават самотни и сякаш недооценени. Разностранната литературна и научна дейност, която разгръща той, с цел европеизиране и образоване, „приобщаване на родното с чуждото“, кореспондиращо си и с идеологията на движението за „Родно изкуство“ от неговите изявени застъпници Иван Милев, Владимир Димитров-Майстора, Иван Лазаров, Цанко Лавренов, Васил Стоилов и др., показва неуморните търсения на евро-българския модернист от ХХ век проф. д-р К. Гълъбов.

Социокултурната и обществено-политическа ситуация в последните десетилетия през ХХІ е в състояние на глобална конкуренция между образованието, държавните икономически политики на страните членки на ЕС, а „Европейският съюз в рамките на Лисабонския договор не е така отдалечен от формата на една транснационална демокрация“ (Хабермас 2011: 11), в чиято политическа конюнктура например Хабермас вижда, че „международната общност на държавите трябва да се развие до степен на космополитна – на държавите и на гражданите на света“ (подч.а., Ю. Х.) (Хабермас 2011: 14). Връзката между икономическото развитие с това на демокрацията е в основата на индустриализацията на обществата, в които се създават условия за разгръщане на възможността хората да участват в условия на равенство в обществения живот, да развиват своя културен живот.

През ХХ век К. Гълъбов заявява:

„Само при едно съзнателно подхвърляне на европеизирането ще бъдем в състояние да си изработим постепенно липсващия критерий за ценното и физиономичното в нашия живот (подч.а., К. Г.), в нашите културни прояви, заслужващо да бъде запазено от похищението на западното. Ние, хората от „Стрелец“ (…) ще ратуваме за неговото постепенно изработване като въвлечем нашата мислеща младеж в сферата на културноисторическите въпроси, без чието уясняване не можем да имаме поглед и върху литературата ни (…) ние искаме да бъдем писателите на новото време: искаме литературата да бъде близо до живота и неговите големи въпроси – слагаме затова един тежък акцент върху културно-историческите проблеми. Българският писател (…) трябва да разбере, че европеизирането е повеля на здравия разум и да се стреми към него – да бъде негов апостол. Българският писател може да изиграе важна роля в процеса на европеизирането, като бъде проводник на културните идеи и чувства, с които живее човекът на Запада. Вярно е, че нашият народ, състоящ се в грамадното си мнозинство от селяни, се нуждае от материална култура: хигиенични жилища, чисти улици, организирана медицинска помощ и пр., ала той се нуждае и от духовна. – Духовната култура ще му даде училището – ще му я даде и писателят, понеже под духовна култура ние не разбираме само онова, което се изучава в училището, а приобщаването с идеите и чувствата на Запада. Литературата, както изкуството изобщо, е едно мощно средство за облагородяването на човека и то трябва да изиграе своята роля у нас. Ние не смятаме, че преди да се насажда духовна култура, трябва да се работи за създаването на материална. Нужна е успоредна работа и в едната, и в другата насока, защото духовната култура е немислима без материалната, както и обратно. (Гълъбов 1926а)

Позволихме си да дадем по-пространен цитат от статията на К. Гълъбов, защото тя много ясно очертава далновидния поглед на евро-българския мислител и стратег, който е прозрял в дълбочина от какво има нужда родното изкуство и българският творец, за да се излезе от недрата на локално-етническото затваряне и да се припознаем и вървим редом с глобалните процеси на света. Само духовно развитият и образован човек може да носи онази култура, която ще му помага да осмисля света критически, но и да гради, твори и да се стреми към съвършенство.

В тази насока Франсис Фукуяма през 1992 г. защитава тезата за връзката между образование и либерална демокрация, която се нуждае в индустриалното общество от високо квалифицирани и образовани хора. Той изтъква факта, че: „липсата на образование е най-сигурният начин да се превърнеш в гражданин от второ качество“ (Фукуяма 1993: 128). Фукуяма разгръща вижданията си за създаването и въздействието на образованието в условията на демократичното общество, като посочва, че целта на модерното образование „е да „освободи“ хората от предразсъдъците и традиционните авторитети […] образованите хора не се подчиняват сляпо на авторитети, а се научават да мислят самостоятелно. Дори и това да не става масово, хората могат да бъдат научени да осъзнават собствените си интереси по-ясно и в по-продължителна перспектива. Образованието също така кара хората да искат повече от себе си […] те придобиват чувство за собствено достойнство и искат то да бъде уважавано от другите граждани и от държавата“ (Фукуяма 1993: 128). Високото ниво на икономическо развитие може да бъде предпоставка за развиване на процеси на либералната демокрация, в която образованието да бъде приоритет за развиването на знаещи и можещи хора като бъдещи граждани в социума. А едно образовано общество, предполагаме, ще създава предпоставки за зачитане на правата на човека. Тези идеи за образования, европейски модернизирания българин е прозрял евро-българският модернист проф. д-р Константин Гълъбов, останал „самотен и достоен“ (по заглавието на монографията на Ал. Йорданов) в нашия социокултурен живот от ХХ век на интелектуални търсения.

Използвана литература

Гълъбов 1926: Гълъбов, К. Към младежта. // Изток, II, № 38, 1 окт. 1926.

Гълъбов 1926а: Гълъбов, К. Нашите културни задачи. // Изток, II, 1926, № 44, 14 ноем. 1926.

Гълъбов 1927: Гълъбов, К. Нашата култура и най-новата ни литература. // Изток, II, № 51, 2 ян. 1927.

Йорданов 2012: Йорданов, Ал. Самотен и достоен. – София: Век 21-прес, 2012.

Кръстев 2019: Кръстев, К. Спомени за културния живот между двете световни войни. – София: Ера, 2019.

Фукуяма 1993: Фукуяма, Ф. Краят на историята и последният човек. – София:Обсидиан, 1993.

Хабермас 2011: Хабермас, Ю. За конституцията на Европа. – София: ЛИК, 2011, с. 11.